Отбелязваме Световния ден за борба срещу насилието над жените

Днес отбелязваме Световния ден за борба срещу насилието над жените. Инициативата е започната от ООН официално през 1999г. Целта на това начинание е семпла и ясна -  приканват се правителства и и международни организации да организират дейности, които да насочат общественото внимание към насилието, упражнявано върху жени, за да може то да се осъзнае като проблем, който търси своето разрешение.

Нежният пол често е обект на различно насилие (психическо, физическо, сексуално), което може да се случи навсякъде – на работното място, у дома, в училище, в мирно време и във война.  Насилие срещу жени  всъщност има много по-често, отколкото можем да си представим. Именно това се оказва  най-често срещаната форма на нарушение на човешките права. В световен план близо 70% от жените са ставали жертви на насилие, а според националната статистика всяка четвърта българка е страдала от домашно насилие. Обстоятелството, че насилието срещу жени все още твърде често се премълчава или омаловажава дори от самите жертви, налага за този проблем да се говори  високо и открито, без заобиколки. И ето защо отбелязването на 25.11. като Световен ден за борба срещу  насилието над жените има смисъл и  е вече традиция.

Поглеждайки отстрани, всяка от нас може би си казва- това не може да се случи на мен. Но, ако все пак се случи на мен, на приятелка, на детето ми, знаем ли какво да правим. Знаем ли към кого да се обърнем и какви са правата ни?

Потърсете Центрове или някой, който да ви насочи къде да потърсите компетентна помощ!

Първият учебен ден...

Първият учебен ден...Ден, в който всеки град става пъстър и млад. Ден, в който всеки става поне малко добър, защото се връща назад, в своето детство...като на Коледа или Нова година.
Това е ден, в който си спомняш своите първи трепети от своя Първи учебен ден...
Всеки днес има нужда от този ден, за да му напомни за чистотата и добротата, на детското, което носи в себе си.
Ние по рождение сме добри. С течение на времето и живота, който живеем се оформяме като характери, като хора. Да, но тук идват и негативните преживявания. Не защото са такива, а защото някой, някога ни  е казал, че трябва да са такива. От този момент, ни е „насадено“ някакво чувство, което няма доказателства, че е реално. Но ето и фактите: това, което за едни е добро, за други не е . Къде тогава е истината? Лесен въпрос и всеки един от нас знае отговора. Връщаме се там, откъдето идва „насаждането“- в нашето детство, когато някой е решил как да ни „оформи“. Точно детството и децата са най- чистата симбиоза за добри качества.
Няма дете, което да е лошо. То става такова благодарение на средата, която го заобикаля.
Няма дете, което да има лоши качества, то ги научава от средата, в която живее.
Затова, нека по- често бъдем деца, за да се запазим чисти и добри. Да няма агресия, арогантност, негативизъм.
Нека всеки ден за нас е 1 юни  или първият учебен ден, а защо не Коледа или Нова година, за да се върнем към нашето съвършено чисто съзнание и доброта.
Честит първи учебен ден на всички, които се чувстват деца с „tabula rasa”- съзнание на чиста дъска J

Влюбвам се в теб всеки ден....

Всеки ден отново и отново се влюбвам в теб...Повече от година, ти си този, който стои до мен. Ти си моята упора, подкрепа. Ти си моят любим, приятел, любовник. Ти си човекът, който прегръщам, целувам, с когото споделям, в когото мога да се сгуша и да се скрия от света. Ти ми подаваш ръка в трудни моменти, ти ме разсмиваш, когато съм тъжна, ти ме водиш, когато съм сляпа....Днес отново се влюбих в теб, както всеки ден, откакто те познавам......Отворих очи, готова да скоча в пропастта на деня, но ти ме извади от нея с прегръдка и мил жест. Всеки ден преоткривам лицето ти- нежно, мило, с онази блага усмивка, с която ме галиш.Всеки ден преоткривам очите ти- светли, уверени, гледащи мен, но виждащи вътре в мен. Всеки ден преотривам ръцете ти- силни, топли, които знам, че няма да ме изпуснат. Всеки ден преоткривам душата ти- чиста, богата. Всеки ден преокривам любовта си към теб!

....За мъжа, който промени живота ми.....