Не знам защо съм такава и сигурно скоро няма да мога да си отговоря на този въпрос. Всъщност напоследък започнах да търся обяснение. Отговорите обаче, които откривам ме плашат- възпитание, родители, среда....Всеки от тези отговори ме е изградило като характер. Понякога съм себе си- умна, свежа, приказлива, мъдра...Но дали това съм аз или маска, с която скривам истинската си същност, която и да е тя....Не знам. Незнанието ни е по присъщо. Няма как да познаваме себе си, ако се страхуваме да останем с това, което сме. Искам да остана сама с тишината, да се опозная, но не знам дали това, което се появи в този момент ще е моето истинско отражение. Сигурно затова не се опитвам, за да не остана разочарована.
Повечето от нас не успяват да останат сами със себе си от страх да не се разочароват. Разочарованието е това, което подбужда страха във всеки момент, а няма по- страшно нещо от самия страх- от нас самите, от заобикалящата ни действителност, от действията и постъпките ни. Страх от провал, страх от това да паднеш. Истината е, че когато се разпаднеш пред самия себе си, тогава наистина си ти. Чист като сълза, плах, като бебе, сгушено в утробата на майката преди да се роди. Тогава си ти, тогава няма нищо- няма маски, няма очаквания, няма хорско мнение. Има само едно същество, което е истинско- ТИ!
Според един от най-истинските духовни водачи за мен д-р Менис Юсри- "Когато си никой, тогава си свободен!" Нека си позволим да бъдем свободни......
